Домашен майстор

   Теракот и фаянс 

 

      Подмяната на теракотни и фаянсови плочки трябва да започне със премахване на старите, ако има такива и подготовка на повърхността за залепване. Разбиването на стари теракотни и фаянсови плачки става обикновенно със чук и шило или с разбиваща машина - хилти, канго и др.

При панелни стени и подове плочките и стария залепващ материал се изчистват до самия бетон, а при тухлени стени измазани с вароциментова мазилка - до мазилката или ако стената не е измазана преди залепване на плочките - тогава стената се почиства до тухла. Внимание - правете всичко това в такова време, че да не смущавате съседите.

      Преди започване на лепенето плочките се накисват във вода, а стената или пода се намокрят обилно с голямата четка.

     В помещения в които се поставя подов теракот и фаянс по стените, естествено се започва от пода, след това стените, като се съблюдава доколкото е възможно фугите от пода и стените да съвпадат. За да се избегне това нещо, което се постига трудно, подовите плочки може да се завъртя на 45 градуса спрямо стените, т.е да се получи ромбоидно нареждане. Когато фугите на пода са успоредни на стените на помещенията и се лепят плочки в две съседни помещения, например баня и коридор, фугата трябва да върви непрекъснато и в двете помещения без да има чупка до вратата. Това създава идин много приятен изглед особено, когато всички помещения в апартамента са застлани с плочки.    

     При поставяне на фаянсови плочки по стени се определя височината докъдето ще стигат

и някъде по средата на всяка от стените се пуска отвес и се очертава вертикалната фуга. Нареждането започва отдолу - нагоре и от вертикалната фуга - към ъглите. В никакъв случай да не се използува ъгъла на стаята за отвес. Вертикалните фуги на съседните стени трябва да съвпадат в ъглите, а това се постига със често използуване на отвеса и нивелира. Всички вертикални фуги трябва да са строго отвесни, а хоризонталните - нивелирани и в ъглите да не се разминават.

    Лепилото за плочки се смесва в съд с вода и се разбърква до получаването на хомогенна смес. Сместа се оставя да узрее 5 минути, след което се разбърква отново.
Нанася се с подходяща назъбена маламашка върху грундираната и чиста основа. Големината на зъбите се определя според големината на плочките, които ще бъдат лепени. Плочката се притиска плътно и се намества, за да се разпредели сместа по повърхността.
     Всички плочки трябва да са на еднакво разстояние една от друга. Необходимите корекции се правят с гумен чук. Еднаквият размер на фугите се контролира чрез така наречените “кръстчета”. При по-големи размери на плочите и особено ако те са от гранитогрес,се препоръчва фугите да са по-широки - 4 до 4,5 мм, за да поемат евентуални деформации при температурни разлики. За изсъхване на лепилото са необходими 24 часа.

     След няколко дена фугите се запълват със фугираща паста оцветена в подходящ за плочките цвят. В магазините се продават отделно фугираща паста и оцветители съответстващи на цвета на плочките.

     Със чист влажен парцал се почистват остатъците от фугираща паста попаднала извън фугите по самите плочки. По късно за да блеснат плочките се забърсват с чист парцал или гъба напоена с оцетно-воден разтвор.

 

 

Цели на облицоването с плочки 

 Всяка носеща основа трябва да бъде покрита със защитен пласт или облицована с плочки. При това е без значение дали става дума за вертикална основа, например стена, или за хоризонтална, например под. Облицоването трябва да се разглежда като естетическо подобряване на съответния строителен елемент. Материалът и вложения труд са скъпи, затова трябва да са оправдани. Следователно облицовката на площта трябва да изпълнява една или няколко функции:

-          архитектурно оформление;

-          защита (например от водни пръски);

-          лесно пъддържане на чистота (благодарение на гладката повърхност);

При определени конструкции целта може да бъде само естетическо оформление, най-често обаче архитектурното оформление и защитната функция съвпадат. Ако се иска само защита на повърхността, не би трябвало да се прави облицовка с плочки. Изразходва се твърде много материал и е скъпо. Желания резултат може да се постигне по-ефективно при стени с мазилка или с боя, а при подове – с циментова замазка.

Каква е разликата между облицовка с фаянсови плочки и облицовка с други плочи.  Въпросът се свежда до материала. Съществуват 5-7 милиметрови глазирани фаянсови плочки за облицовка на стени и 9-11 милиметрови най-често неглазирани плочки за подова настилка. Съществуват и плочки от клинкеров материал, теракот, гранитогрес, гранит, мрамор, естествен камък, бетон и др.

 

 

 Облицовки и настилки на открито 

Към облицовките и настилките на открито се поставя специално изискване – да бъдат устойчиви на атмосферни влияния. Най-големите врагове на едно строително съоръжение и на неговите елементи са водата и ниските температури. В комбинация те могат да нанесат големи щети, чието отстраняване най-често е доста скъпо. Най-просто това може да се изясни по следния начин: Ако повърхността на един строителен материал е порьозна, при дъжд мъгла или когато се топи снегът, тя поема вода. В часовете по физика това явление се изучава под понятието “капилярност”. Когато температурата падне под нула градуса, водата в капилярите (порите) замръзва. С това и обемът и се увеличава. С образуващото се налягане тя откъртва слой след слой от повърхността на материала, вследствие на което способността му да поема вода се увеличава.

Могат да се направят следните изводи:

-          Избрания материал за облицовка или за настилка трябва да бъде

мразоустойчив. (подробности може да намерите в раздел “Материали”).

Водоотблъскващата облицовка или настилка осигурява защита от

атмосферните влияния. Понятието “водоотблъскващ” не трябва да се отъждествява с “водонепропусклив”.

Облицовката на стени с глазирани плочки е водоотблъскваща, но не е водонепропусклива. Тя не е мразоустойчива тъй като между фугите, в порьозната част на плочката (зад глазурата) може да проникне вода и тогава глазурата и ще се откърти много лесно. Ако на открито направите облицовка с глазирани плочки, ще постигнете слаба замърсяемост на повърхността. Имате допълнително предимство, че в дъждовно време нечистотията се измива.

Когато с глазиран материал облицовате фасади т.е. външни стени зад които се намират отопляеми през зимата помещения, в конструкцията могат да се получат опасни зони. Вследствие капилярността на строителния материал, сравнително по-голямата влажност на въздуха на вътрешните помещения прониква във външните стени, където при спадане на температурите може да се образуват кондензни води. И ако не съществова възможност за изпаряването и навън и мразът проникне до навлажнената зона, се стига до откъртване. Трябва непременно да се знае, че не бива да се облицова фасадата на къщата с плочки, ако това не е предвидено в проекта.

На открито се облицоват с глазирани плочки не само фасади, но и басейни, каскади и други водни съоръжения. При тях също е необходимо да се използва мразоустойчив материал, и да се има предвид, че облицовката с плочки сама по себе си не прави басейна водонепропусклив. Трябва да се направи водонепропусклива изолация.

На открито най-различни плочки се използват и за направа на подови настилки, кътове за сядане, както и за настилане на пътеки и алеи. В тези случаи при избора на материал трябва да се знае следното:

Повърхността на подовете и на пътеките е подложена на голямо натоварване и трябва да особено устойчиви на изтриване, т.е. трябва да се избира твърд плътен материал. Подходящи за целта са гранитни, мраморни, гранитогресни, теракотни, клингеритови и плочи от естествен камък.

Повърхността на подовете и пътеките трябва да е такава, че да гарантира сигурност срещу подхлъзване. Тъй като на открито често пъти е влажно, на това качество се отдава голямо значение. Не бива да се използват глазирани, шлифовани или полирани плочи. Най-подходящи за случая са плочки с профилирана повърхност.

Горната част на зидове, огради, пиластри, корнизи и други подобни, намиращи се на открито, трябва да бъдат защитени от дъжд и сняг. Прави се едноскатна или двускатна покривка. Задачата и е да отвежда настрани от конструктивния детайл дъждовната вода от топенето на снега. Вследствие на наклона на плоскостите водата се стича по долния хоризонтален ръб.

Към досега споменатите изисквания за устойчивост на плочките на атмосферни млияния се прибавя и устойчивост на механично натоварване. Защото ако не притежават необходимата якост, издадените 3 до 5 см. напред плочи могат да се  счупят при удар от падащи клони или от други механични въздействия. Затова плочките за поставяне на открито трябва да бъдат достатъчно дебели (най-малко 2 см) за да могат да издържат на случаен удар.

 

Облицовки на стени

Всички видове плочки могат да се използват за облицовка на стени. Изборът се определя от целта на облицовката и естествено от Вашия вкус. Глазираните плочки за стени са предпочитания материал. С тях може да се постигне много добро оформление и те най-лесно се поддържат. Могат да се поставят на стени, които не са изложени на мраз, и къето на тях няма да се въздейства по химичен или механичен начин.

Лесно може да се направи извод , къде е най-целесъобразно да се прави облицовка с фаянсови плочки. На първо място, в мокри помещения, бани, ниши за душ и тоалетни, т.е. навсякъде, къде трябва да се очакват водни пръски, стените могат да се защитят ефикасно, като се облицоват с фаянсови плочки.

В кухнята е добре да се облицоват площите около готварската печка, около работния плот и мивката. Но не забравяйте “Всичко прекалено е вредно”

Тъй като кухнята и банята нямат само функционално предназначение, а в тях човек също трябва да се чувства и добре, необходимо е да помислите и за тяхното естетично оформление. С цветовете на плочките, с матовата или блестяща повърхност, с размера, формата и подреждането им трябва да получите оформление на стената, което да Ви харесва и същевременно да е в хармония с останалата част от помещението и с мебелировката. Така например в банята основните съоръжения, вана, мивка, тоалетна чиния, биде, са най-често в бяло. На бялото подхождат всички цветове. Сега въпроса е дали шкафчетата за тоалетни принадлежности, рамката на огледалото, дъската на тоалетната чиния, поставката за тоалетна хартия и т.н. трябва да бъдат в същия цвят като плочките или не. И все пак, ако основните съоръжения са вече в един цвят, цвета на плочките трябва да хармонира с другите елементи в банята.

При използване на правоъгълни плочки трябва добре да се прецени, дали да се поставят вертикално или хоризонтално. В късо или тясно помещение ги сложете хоризонтално. Така то оптически се удължава. В особено ниско помещение плочките би трябвало да се поставят вертикално. По този начин помещението изглежда по-високо.

Още много други съображения са от значение при поставянето на плочки, но на правилния избор най-добре ще повлияе личният Ви вкус. Тук се опитвам да дам само някои идеи.

 

 

Избрали сте вече коя стена с какви плоч­ки ще облицовате. Преценете сега по ка­къв начин ще ги закрепите на стената. Специалистът казва: „Плочки се поста-вят", оттам и понятието „поставяне" на плочки. Както многократно вече споме­нахме, това може да направите със строи­телен разтвор или с лепило.

 

Продължи на страница: ОБЛИЦОВКА С ФАЯНС

или

Продължи на страница: ОБЛИЦОВКА С ТЕРАКОТ