Домашен майстор

     Облицовка с подови плочки

   

     В този раздел ще ви за­позная само с проблемите и работните процеси, които са нови или на които трябва да се обърне особено внимание. Домаш­ният майстор, който иска да поставя само подови плочки и започне да чете едва от тази страница, ще добие откъслечни зна­ния.

Тук няма да разграничавам също упот­ребата на глазирани и неглазирани плоч­ки . Разликите са ви известни от предход­ни глави.

     Обработка на подовите плочки

     Рязането на теракотните плочки е есте­ствено по-трудно отколкото на фаянсови­те . При фаянсовите плочки между глазу­рата и бисквита съществува напрежение. Щом разрежете тънкия пласт глазура, то­ва напрежение се освобождава и порьозният бисквит може лесно да се счупи.

Знаете, че подовата плочка като цяло има сравнително по-плътна структура. Тя не може да се чупи, трябва да се разбива.

Очертайте с молив по повърхността на плочката линията на срязване. След това седнете и поставете плочката вър­ху лявото си бедро. С лявата ръка дръжте длетото от твърда сплав на ли­нията на срязване, а с дясната равно­мерно удряйте с чукчето по длетото, ка­то след всеки удар го помествате с един милиметър. Когато придо­биете малко опит, това ще става срав­нително бързо. След като минете ня­колко пъти така по линията на срязва­не, обърнете плочката обратно и с острието на чука чукайте по линията, докато плочката се разцепи. Колкото е по-остър чукът, толкова по-лесно и бър­зо ще върви работата. И тук първият опит няма да е особено успешен, затова най-напред се упражнете на някоя де­фектна плочка. Мястото на счупването трябва непременно да шлифовате, като предварително потопите ръба във вода.

Отново припомням, че от време на време трябва да помитате разпилените парчета, за да предотвратите наранявания. Мал­ките отломки, разпилени по пода по време на обработката на теракотните плочки, са особено остри.

 

     Поставяне на подови плочки

     Тук ще изключа мозайката, тъй като по-нататък специално ще говорим за нея/

Методът за поставяне на подови плочки е един, защото профилираният гръб на

големите 150 х 150 тт плочки изключва възможността те да се лепят с лепило. По­ставят се така, както и фаянсовите плоч­ки.

Знаете, че подовите плочки имат срав­нително по-плътна структура, а оттам и по-слаба хигроскопичност. Строителният разтвор не бива да бъде прекалено твърд, но трябва да съдържа много по-малко во­да, отколкото разтворът за стенна обли­цовка. Поради теглото на плочките при поставянето им трябва задължително да работите с дървени клинове.

В случай че върху неглазирани плочки са се задържали остатъци от строителен разтвор, които не могат да се измият, ще ви помогне само почистването с киселина. Купете си солна киселина и я разредете с вода в съотношение 1:10 или 1 част кисе­лина и 10 части вода. Не използвайте ме­тални съдове. Най-подходящи са пластмасови или стъклени. С тази разредена киселина измийте облицовката. Пазете се! Поста­вете си защитни очила и гумени ръкави­ци . Избягвайте допира на киселина до кожата!

Около пръчка увийте парцал, завър­жете го добре, потопете го в течността и с него почистете облицовката. Всичко това трябва да става бързо, а веднага след това допълнително измийте оби­лно с вода, защото солната киселина ще потече по фугите и ще започне да раз­тваря строителния разтвор зад плочки­те. При измиването водата разрежда киселината така, че тя загубва актив­ността си.

Ще повторя: Солната киселина разяж­да дрехите, дразни кожата и в никакъв случай не трябва да попадне в очите!

 

     Облицоване с цепени плочки

     Цепените керамични плочки са срав­нително груби, глазирани и много устойчиви. Гърбът на плочката допуска употребата им само върху разтвор. Пред­видете за дебелина на пласта най-малко 20 мм, защото трябва да се изравняват големи неравности. За вертикалните и хоризонталните фуги не са достатъчни З мм, тъй като в размерите на плочките има големи разлики, които да се израв­няват. Имайте предвид това при опре­деляне разположението на фугите. Пре­поръчвам ви средна широчина на фуги­те 5 мм. Ако облицовката ще бъде из­ложена на въздействието на агресивни материали, изискването е фугите да са 10 мм широки - така те ще могат зна­чително по-добре да бъдат уплътнени при фугирането с мистрията.

Спазвайте освен това споменатото вече няколко пъти правило за оформяне на пло­щи с правоъгълни плочки. Тясното поме­щение се издължава оптически, ако плоч­ките се поставят по дължина. Поставят ли се на височина, дългото пространство се стеснява и изглежда по-високо. На откри­то, например за облицовка на цокъла на еднофамилно жилище, могат да се из­мислят най-смели комбинации за офор­мяне. Плочки, поставени с кръстосана фуга, създават добър ефект. Рязането на плочките става по описания по-горе начин. При подреждането стре­межът трябва да е да се използват кол­кото може по-малко нецели плочки, тъй като в сравнение с фаянсовите рязането на цепените плочки изисква много по­вече усилия. В случай че не разполагате с подходящо точило за шлифоване, по­служете си с парче клинкерна тухла.

Както вече многократно бе казано, ле­пенето става с разтвор.

Цепените плочки са по-хигроскопични от подовите, следователно разтворът мо­же да бъде по-рядък. Проверете опитно дали е необходимо преди поставянето й плочката да се потопи за кратко време във вода. Това зависи както от съхраняването на плочките, така и от годишното време. След приключване на работата за деня из-дълбайте добре фугите, за да остане до­статъчно място за разтвора за фугиране.

 

     Фугиране и допълнителна обработка на облицовката

     За да изпъкнат добре фугите, цветът им винаги трябва да контрастира с цвета на плочките. Тъмни плочки би трябвало да се фугират с мраморен гипс или с бял ци­мент. Светли плочки се фугират с портландцимент. Ако за фугите искате да употребите друг цвят, а не бяло или тъм­нозелено, към мраморния гипс или ци­мента можете да прибавите някакъв ми­нерален оцветител за фуги. Разтворът за фугира­не на облицовки с широчина на фугите до 5 мм представлява смес от свързващо ве­щество и вода. Пригответе си в канче гъ­ста каша от съответното свързващо веще­ство и вода. След това навлажнете още веднъж добре облицовката. Можете да я напръскате или да я минете с мокра гъба. Ако не направите това, облицовката ще из­смуче твърде бързо водата от разтвора и фугите ще се запълнят само повърхно­стно.

Сега с гумена шпакла или с гъба вземете от разтвора и го размажете по облицовката /кръстосано, диагонално на фугите/. От време на време трябва да потапяте гъбата във вода. Ще видите ясно как се запълват фугите. Накрая търкайте малко по-силно, за да не се издуят фугите. Ако е необхо­димо, минете с разтвор и по посока на фу­гите.

При тази работа си слагайте гумени ръкавици, защото циментът дразни силно кожата.

Плочките поемат много бързо водата от разтвора, поради което фугите бързо се втвърдяват. Непосредствено след втвърдяването можете внимателно да измиете облицовката с гъба и чиста во­да. Щом като изсъхне, вземете мека кърпа и излъскайте глазурата. В ъглите трудно ще почистите фугите с гъба. Там трябва да си помогнете с шпакла.

Облицовки, които имат широчина на фугата повече от 5 мм, трябва да се фуги­рат със специална мистрия.

 

     Използване на други плочи

     Става дума главно за клинкерови и мо­заични плочи, за плочи от естествен ка­мък и от обикновен бетон. Обработката им става по принцип с чук с колкото може по-остър връх. Поставят се непременно върху строителен разтвор по описания вече начин. Тъй като са сравнително тежки, трябва да имат стабилна опорна площ, т.е. пространството между плоча­та и основата да е изцяло запълнено. Разтворът за лепене се нанася върху ос­новата, а след полагането на плочите се издълбава от фугите на дълбочина 10 мм. Работи се със средна широчина на фугата 10 мм.

Фугирането става с циментов разтвор -смес от цимент и пясък в съотношение 1:1. Не сипвайте много вода, необходим ви е доста гъст разтвор. Сложете една мистрия разтвор върху пердашката. С мистрията за фугиране вземайте по малко от пер­дашката и запълвайте фугите. Най-на-пред напъхайте разтвора, а след това го заглаждайте. Това също е работа, която няма да ви се удаде от първия път и за коя­то трябва да се упражнявате.

Почистването /измиването/ на обли­цовката естесвено се извършва преди фугирането, защото в противен случай ще се отмие разтворът от фугите. Следователно при фугирането се старайте да не замърсявате облицовката.'