Домашен майстор

   Мухъл в жилището 

 

     Какви са причините за поява на мухъл?

     За поява на плесени и по-специално мухъла са необходими достатъчна влажност и наличие на хранителни органични вещества. Практически винаги, когато тези условия са изпълнени, наблюдаваме и развитието им. Например плесента Aspergillus restrictus при температура 20°C и влажност 75% се нуждае от два месеца за да покълне, при влажност 80% една седмица, при 85% четири дни и при 90% спорите покълват за два дни. Първият симптом за това, дори когато все още няма видими следи, е миризмата на спарено.

Подходящи органични вещества има навсякъде из дома ни – дърво, текстил, килими, кожа, тапети, прах. По тази причина на фактора хранителна среда не може да се противодейства.

Усилията ни срещу плесените трябва да са концентрирани върху въздействие върху вторият фактор – влажността. Необходимо е да не се допуска относителната въздушна влажност да надвишава 75%, а най-добре да е под 65%. Висока влажност може да се образува при поставяне на мебели плътно до външни стени, при изключване на отоплението през част от денонощието, недостатъчно отопление и проветряване, термомостове, строителни дефекти и др.

 

     Мъхълът опасен ли е за здравето?

     Не всички видове плесени са непременно опасни за здравето. Например „благородната“ плесен по гроздето или синьото сирене са примери за безопасното им приложение. За съжаление домашните плесени, в зависимост от вида им, са повече или по-малко болестотворни. Ако контаминацията не е особено силна, здравият организъм е сравнително устойчив към болестотворното им влияние. Опасно е, когато имунната система е отслабена, например от друго заболяване или при деца и възрастни хора. Дори и при здрави хора има предел над който симптомите на различните предизвиквани от плесени заболявания започват да се проявяват.

 

     Поставих външна термоизолация, но през зимата отново се появи мухъл. Каква е причината?

     Външната топлоизолация е правилно решение за постоянно обитаваните жилища. Но тя няма да ни спаси от кондензата, ако не отопляваме и проветряваме правилно. Изключването на отоплението през деня и включването само докато сме вкъщи, води до изстиване на стените. Въздухът обикновено се отвръща бързо, но поради голямата си топлинна инертност, стените не успяват да се затоплят през времето, когато отоплението е включено. Това води до условия за кондензация на водната пара, предимно в ъгли и скрити зад мебели места по външната стена.

Вместо отоплението да се изключва напълно, по-добре е регулаторът на температурата да се настрои например на 16°C. Така ще се постигне компромис между икономията на енергия и здравословното жилище.

В някои случаи, като допълнителна мярка, може да се препоръча нанасяне на допълнително топлоизолиращо покритие върху проблемната зона.

Понякога причината е в неправилния избор на изолационен материал. Например масово използваният за външна топлоизолация екструдиран полистирол (XPS), поради ниската си паропропускливост, в повечето случаи е напълно неподходящ. Затруднение на нормалния водообмен предизвиква и използването на непредназначени за целта строителни лепила. По-правилно е използването на EPS-фасаден стиропор и подходящи паропропускливи строителни лепила.

 

     Вътрешната или външната топлоизолация е по-добра?

     Този въпрос няма еднозначен отговор. В постоянно обитавани помещения външната топлоизолация е определено по-добрият избор. Причината е, че поставянето на топлинната преграда зад стената, позволява да се оползотворява голямата топлоемност на масивния строителен материал. Действието му на топлинен акумулатор подобрява комфорта и стабилизира температурата в помещенията. Освен това зидът може да приема и отдава огромни количества влага, като по този начин допринася и за поддържането на въздушната влажност в стабилни граници. При поставяне на вътрешна изолация това качество се губи и помещението става изключително нетолерантно към влажностно натоварване.

В рядко отопляваните помещения голямата температурна инертност на стените се превръща от предимство в недостатък. При използване на външна изолация е нужно доста време и енергия, за да се затоплят стените. Това предизвиква поява на конденз и преразход на енергия. В този случай поставянето на вътрешна топлоизолация, въпреки сериозният ѝ недостатък, е по-доброто решение.

Поставяне на топлинна изолация едновременно и отвън и отвътре не се отличава с някакви предимства и не трябва да се прилага, освен при особена необходимост, например зад плътно поставени до външна стена мебели.

Топлоизолацията, независимо от качествата на използвания материал, трябва задължително да има достатъчна дебелина. Рекламни твърдения, че чудодейни покрития, фолия и други материали с дебелина например 8mm имат добра изолационна способност, следва да се приемат критично.

     ВАЖНО! При избор на материали за изолации, винаги трябва да се изхожда от правилото, че в посока от помещението навън всеки следващ строителен материал трябва да е с по-висока паропропускливост от предишния. Напълно погрешно е „запечатването“ на влагата отвън, или използването на паропропусклива топлоизолация отвътре. Най-масово използваният материал за външна топлоизолация е паропропускливия експандиран полистирол (EPS), а за вътрешна кашираната с алуминиево фолио каменна вата. Страната с фолиото задължително с поставя откъм помещението и се уплътнява с лепливи ленти.

     Защо откакто си смених дограмата, къщата потъна в конденз?

     В опитите си да спестим енергия за отопление слагаме все по-качествени дограми. В това няма нищо лошо, но така свръхуплътненото ни жилище трябва да се вентилира правилно. В резултат на дишане, готвене, къпане, пране и др. ежедневно въздухът в дома се натоварва със значителни количества вода. Старите дограми позволяваха, дори в затворено състояние, въздухът бавно да се обменя. Новите дървени, PVC и алуминиеви дограми са почти херметични и възпрепятстват естествената вентилация. В резултат въздушната влажност се увеличава и достига прага на кондензация.

Закачете си влагомер в дома и следете за достатъчно вентилация и отопление.

 

     Защо мухълът се появява предимно в ъглите?

     Две са основните причини мухълът често да се появява в ъглите:

Когато ъгълът е сключен между две външни стени, топлинното съпротивление към външната среда в ъгловата зона е значително по-ниско. Това е причина, на това място температурата винаги да е малко по-ниска, отколкото в останалата част от стената. Ако под пода или над тавана има неотоплявано помещение, това допълнително допринася за охлаждането, защото на едно място се срещат три стени с ниска външна температура и вероятността за конденз се увеличава още повече.

Втората причина е, че в ъглите и зад мебели въздухообменът е най-слаб и това допълнително допринася за понижаването на температурата на стената.

 

     Трябва ли да има конденз, за да се развие мухъл?

     Не. Наличният в клетките на плесените осмотичен потенциал им позволява да извличат необходимата за метаболизма им вода от околния въздух. Болшинството видове плесени се развиват най-добре при относителна въздушна влажност около 95% и температури от 25-30°C. Счита се, че при въздушна влажност под 70% развитието им спира.

     Важно! Поради температурната зависимост на относителната влажност, в близост до стените стойността ѝ ще бъде по-висока. Например ако при температура 20°C имаме нормална въздушна влажност от 65%, при температура на стената от 16,7°C, влажността на въздуха в непосредствена близост до нея ще нарасне до 80%! По тази причина премахването на термомостовете е най-важното средство за борба с мухъла.

 

     Какви са мерките, за да не допусна развитието на мухъл вкъщи?

·  Контролирайте въздушната влажност. Закачете на стената влагомер и не позволявайте влажността да се покачва над 60%. Ако имате термомостове, опитвайте се да поддържате още по-ниска влажност, например 50%.

· Температурата на вътрешната повърхност на стените не бива да се различава от температурата на въздуха в помещението с повече от 3°C. Много е важно топлоизолацията да отговаря на строителните изисквания.

· Проветрявайте правилно. За целта трябва няколко пъти дневно да се отварят широко прозорците за по 5-10 минути. Продължителното проветряване е погрешно, защото може да доведе до изстиване на стените.

· Не изключвайте отоплението, когато отсъствате за кратко, например през деня, докато сте на работа. Това води до изстиване на стените и увеличаване на вероятността за образуване на мухъл. Най-добре оставяйте отоплението в икономичен режим, например на 16°C. При повечето радиаторни вентили това отговаря на позиция „2“.

· Температурата във всички стаи на жилището трябва да се поддържа по възможност еднаква. Това ще предотврати и измятането на вратите, които се намират между топли и студени помещения. Влизащият от топлите помещения въздух при изстиването си увеличава относителната си влажност значително. Важно е да не се допуска временното затопляне на студена стая чрез отваряне на вратата към по-топла. Затоплянето трябва да стане чрез собственото отоплително тяло.

· Шкафове, секции, меки мебели и др. трябва по възможност да не се поставят до външни стени. Затрудняването на въздухообмена в пространството до стената довежда до изстиването ѝ и поява на мухъл. Ако поставянето до външна стена не може да бъде избегнато, добре е поне да се остави пространство от 10cm в което въздуха да може да циркулира свободно. Ако и тази мярка не може да бъде взета, трябва зоните зад мебелите да бъдат топлоизолирани допълнително.

И най-добрата топлоизолация не може напълно да предотврати образуването на плесени, ако се отоплява нередовно.

 

     С какъв препарат да премахна мухъла?

На пазара има голямо разнообразие от химически средства за борба с плесени. Продават се фунгицидни средства, както и препарати за обработка на повърхности като например „Savo”. Обикновената белина на практика е също толкова ефективна. За особено тежки случаи, ако контаминираната повърхност го позволява, се използва перхидрол (кислородна вода).

Шири се убеждение, че появи ли се някъде мухъл, мястото е вече „заразено” и там винаги ще се появяват рецидиви. По тази причина и много хора търсят спасение в „дезинфекцията”. Това схващане е погрешно. Спорите на плесените са навсякъде около нас и не съществува никаква реална възможност да се избавим от тях. Винаги, когато създадем подходящи условия, ще наблюдаваме и бурното им развитие. По тази причина обединяващото качество на химическите средства е… нетрайния ефект.

Правилният подход към проблема е премахване на причината за поява на плесени. При нормална въздушна влажност плесените не могат да се развиват и затова е особено важно правилно да се проветрява и отоплява. Не забравяйте, че относителната влажност на въздуха е температурно зависима и топлинни мостове могат да създадат локални зони с висока влажност.

Ако конвенционалните мерки не помогнат достатъчно, инсталирайте осушител на въздуха.

Какъв е принципът на действие на боята против мухъл?

На пазара има три разновидности от бои с действие срещу плесени, които се различават по начина на въздействие върху плесените. За съжаление нито едно от тези средства не е лишено от сериозни недостатъци.

Фунгицидните бои имат добавка от вещества, които са токсични по отношение на плесените и изключително ефективно ги унищожават. Съществуват редица ефективни биоцидни препарати, но за съжаление използването им не е безопасно за хора и домашни животни и по тази причина са крайно непрепоръчителни за използване в жилища.

Термоизолиращите бои съдържат микрогранулирани топлоизолиращи материали. Популярни са и продукти, съдържащи вакумирани керамични сфери. Действието им срещу плесените се основава на изолирането на термомостовете и премахването на условията за образуване на конденз. Поради малката дебелина на полученото покритие, топлоизолиращите му свойства не са добри и полезният ефект е сравнително слаб.

Противомухълни бои с нехимическо действие съдържат наситени разтвори от безвредни соли (калциев и натриев хлорид), които кристализирайки по повърхността на покритието създават механична преграда за развитието на плесените, както и осоляват конденза до степен, да е неподходяща среда за развитие. В зависимост от конкретните условия ефектът от прилагането им варира от много добър до лош. В места с често образуване на конденз приложението им е безсмислено.

 

     Достатъчен ли е „обезвлажнител“ с капацитет 600ml/денонощие за детска стая?

 

     Не. Този капацитет е крайно недостатъчен. Предназначението на тези прибори е поддържане на ниска влажност в гардероби, шкафове и други малки затворени обеми.

Трябва да се има предвид, че производителите посочват в документацията си максималния капацитет на прибора, например при 30°C и 80% въздушна влажност. В реални експлоатационни условия при 20°C и 60% капацитетът е значително по-нисък. Дори сам човек с дишането си отделя няколкократно по-големи количества влага, отколкото е осушителния капацитет на тези прибори.

За ориентир могат да послужат следните данни — малък осушител с капацитет 10л/денонощие и въздушен дебит 100m³/h е достатъчен за нормално жилищно помещение с квадратура не повече от 25m². Ако в помещението има източници на влага (простор, повечко цветя, нов строеж и др.), допустимата квадратура намалява наполовина.

„Обезвлажнителите“ с толкова малък капацитет обикновено нямат компресорна уредба, а работят с елемент на Пелтие. Това позволява цената им да бъде десетократно по-ниска, но осезаем ефект от приложението им в жилищни помещения не би трябвало да се очаква.

Продават се евтини еднократни химически влагоабсорбатори. Мога ли да ги използвам, за да не допусна мухъл в дома си?

Ако сметнем цената на консуматива на литър извлечена вода, ще видим, че евтиното всъщност е доста скъпо…

Химическите абсорбатори представляват съд, над който е поставено силно хигроскопично вещество (калциеви или литиеви хлориди или бромиди). Целта е влагата на преминаващият през веществото въздух да бъде отнета и полученият воден разтвор да откапва в съда.

Продаваните на пазара устройства, работещи на този принцип, са съвършено негодни за контрол на влагата в жилищни помещения и в ни най-малка степен не изпълняват ролята, за която се рекламират. Такива конструкции се използват в херметично затворени обеми, където капацитетът на устройството не е от особено значение – например предпазване от мухъл на неработещ хладилник. Причините за негодността им в жилища са следните:

· Недостатъчен осушителен капацитет. В зависимост от количеството хигроскопична сол в химическите абсорбатори максималното количество вода, което могат да извлекат в срок до два месеца е от половин до три литра, а в рамките на едно денонощие обикновено могат да постигнат само малък процент от тези стойности. Това е крайно недостатъчно дори за най-малките помещения. За сравнение, домашните кондензационни осушители имат номинален капацитет от 10 до 45 литра на денонощие.

Липса на интензивна циркулация на въздуха. За постигане на някакъв значим ефект, целият въздух в помещението трябва да поне веднъж на час  да преминава през осушителното устройство. За целта осушаващите агрегати имат вентилатор с дебит над 100 m3/h. Продаваните химическите абсорбатори нямат принудителна циркулация на въздуха и дебитът им е символичен.

 

     Искам да премахна мухъла. Трябва ли да изкъртя мазилката?

     В нов строеж това не е непременно необходимо. Правилно е при ремонт да се отстранят дефектите, например термомостове, заради които се появява мухъл. Възможно е причината да е в неправилно проветряване и отопляване. Ако сте отстранили условията за развитие, мухъл повече няма да се появи.

Вместо да се изкъртва мазилката, мястото може да се обработи с подходящ препарат и да се запечата, за да не могат вредните за здравето частици да попадат във въздуха.

В стари строежи, където има много дървени части и кухини, отстраняването на последиците от развитие на плесени е трудно, времеемко и скъпо. С оглед значителните здравословни рискове е добре тази дейност да се извърши от специалисти.