Домашен майстор

     Облицовка на стени с фаянсови плочки

 

     С плочки се облицоват най-често стени. При определяне вида на плочките изборът пада главно върху глазираните фаянсови плочки. Вече знаете, че те са от високо­качествен материал. Затова ще ви посъ­ветвам добре да разучите този раздел, за ла не хабите материал и същевременно та­ка ла го употребите, че качеството на обли­цовката да не намалява достойнствата на плочките.

 

      Избор на метода за лепене

     Залепването на плочки с лепило е най-простият метод за свързването им с основата. Пести се материал, тъй като за 1 кв.м. облицовка се изразходва около 500 г. ле­пило. При полагането им върху строи­телен разтвор за същата площ отиват 20 до 25 л. разтвор, за който са необходими 12,5 кг. цимент и 2 кофи пясък. В теглото се по­лучава също голяма разлика. Изсъхнало­то лепило тежи за 1 кв.м. около 150 г., а из­ползваният строителен разтвор тежи 48 кг. При лепене с лепило всичко наоколо остава чисто, а с разтвор се цапа много. Не без значение е и съображението, че за по­ставяне на плочки със строителен разтвор е необходимо многократно повече време. Сега сигурно и вие ще поддържате мнението, че навсякъде, където е възможно, би трябвало да се прилага лепенето с ле­пило .

В редица случаи обаче това не е възможно. На открито не бива да лепите плочки, защото независимо от самите плочки основата не е мразоустойчива.

При лепенето между плочката и стената винаги ще има кухини, които не са запълнени с лепило. Там ще се събират кондензирана вода и проникнала дъж­довна вода. Когато водата замръзне, плочката ще се отделя от основата.

Повърхността на основата и на гърба на плочката трябва да си пасват, т.е. плоч­ката трябва да прилепва цялостно към основата, защото лепилото служи само ка­то свързващо средство и не е в състояние да изравнява недостатъчно гладките основа или плочка. Следователно плочки можете да лепите само за здрава и равна основа. Във всички други случаи трябва да се работи със строителен разтвор. Ако обаче сте придобили умение в правене на мазилки, тогава ще можете върху неравна стена да направите гладка мазилка. Ко­гато мазилката изсъхне, върху нея можете да лепите плочки с лепило. Предимствата на този метод не са големи. Предпочита се само от онези, които се страхуват да по­ставят плочки с разтвор.

Най-често повърхността на една зидана стена е неравна. Колкото и прецизно да е работил зидарят, гладка и равна площ не се получава дори и поради различието в структурата на тухлата и на строителния разтвор. Ако при реконструкция забеле­жите, че мазилката не е запазила необхо­димата твърдост и здравина, ще трябва да я откъртите. По този начин получавате пак суров зид.

Бетонни стени също могат да бъдат не­равни и върху тях не може да се лепи с ле­пило. Ако стената, която ще облицовате, не е отвесна и трябва да се изравнява, също е необходимо да работите със строителен разтвор.

От посочените примери може ясно да се разбере, че строителният разтвор се упо­требява не само като свързващ материал, но и като изравняваща маса.

 

     Подготвителни работи

Колкото по-добре подготвите работата си, толкова по-успешна ще бъде тя.

     Подготовка на основата

     Ако основата е такава, че на нея да могат да се лепят плочки, тогава тя се нуждае от много малко подготовка. Ако стената е с тапети или с постна боя, тапетите трябва да се свалят, а боята да се измие добре. Блажната боя няма нужда да се маха. Щом като е здрава, върху нея могат да се лепят плочки.

И така площта трябва да бъде напълно чиста. Ако основата е много хигроско-пична, каквито са например гипсовите стени, препоръчвам ви да минете една ръка много разреден латекс. Ако стената, която искате да облицовате, е с мазилка, която не е равна и не е достатъчно здрава, ще трябва да я откъртите. Покрийте преди това добре всички предмети, останали в помещението, и затворете вратата. При откъртването на мазилката се вдига мно­го прах. От тухлите трябва да се отстранят всички остатъци от строителен разтвор. Особено внимавайте да не останат следи от гипс. Фугите на зидарията трябва да се поиздълбаят, за да може новият строите­лен разтвор добре да се захване. След това стената се помита и боклукът се изнася от помещението.

С летва и нивелир ще проверите дали стената е вертикална и равна. Ако всичко е наред, трябва да направите торкретирана мазилка. Така стената ще има равномерна хигроскопична по­върхност - предпоставка за това, че строителният разтвор от хастара ще се свърже с основата веднага, щом го прити­снете към нея. Преди това ще напръскате стената с вода, така че да се навлажни до­бре . По този начин се свързва останалият по стената прах. Ако пропуснете да на­правите това, ще си създадете много ядо­ве, понеже разтворът, който ще нанесете, ще се свърже само с праха, няма да има връзка с основата и неминуемо ще падне. Същевременно ще овлажните до известна степен сухата твърде хигроскопична зи­дария. Влажната стена няма да погълне веднага водата от разтвора, която е необ­ходима за химическото свързване на ци­мента.

Направете сега циментов разтвор в съотношение 1:4. Консистенцията му трябва да е течна. На стената се нанася със зидарска мистрия.

Внимание! За мазилката се постарайте непременно да си набавите зидарска ми­стрия. С всички други инструменти разтворът много трудно се нахвърля така, че да се разпредели равномерно по стена­та, а и да се задържи.

Ако на някои места се задържи повече разтвор, трябва веднага да се смъкне с ми­стрията. В случай че нямате още и изгра­дени умения за този вид работа, трудно ще ви бъде така да нанасяте мазилката, че да не пада никакъв разтвор по земята. По­ставете на пода широка дъска, от която ще можете да го събирате и отново да го връщате в съда.

Хвърлянето на строителния разтвор на стената е дейност, която трудно се опи­сва и която можете да усвоите само с малко упражнения. В началото вземайте с ми­стрията по малко разтвор. Хвърлянето става с кръгови движения към стената отдолу нагоре. При това дръжката на ми­стрията не бива да се стиска здраво, тя трябва да може леко да се върти в ръката. Разтворът не трябва да се хвърля със сила. Преставете си, че искате само да го допрете до стената. Не се отчайвайте, ако не успее­те от първия път, ако понапръскате нао­коло и ако първоначално по панталоните ви се залепи повече разтвор отколкото на стената.

Ако стената има по-големи неравности, ще трябва да ги изравните с мазилката. В тахъв случай ви препоръчвам да напра­вите малко по-гъст разтвор. За да полу­чите сравнително гладка площ, след нанасянето на разтвора вземете права летва или дъска, притиснете я под ъгъл към покритата с разтвор стена и я дви­жете зигзагообразно отдолу нагоре. Смъкнатият разтвор върнете в съда. Така подготвената основа не трябва да изсъхва напълно. Достатъчно е разтворът да не е мек на пипане. Така ще получите по-добро свързване със следващия пласт разтвор. При работа със строителен разтвор или бетон строителите се ръководят от правилото: „Прясно върху прясно държи здраво".

Когато свършите мазилката, почистете добре всичко наоколо си, инструментите, а и самия себе си. Ако циментът се втвърди, може да се разтваря само с киселина. Во­дата в кофата съдържа остатъци от ци­мент . Не я изсипвайте в тоалетната или в мивката. Циментът и пясъкът се утаяват в първата кривина, втвърдяват се дори под водата и задръстват канала

 

      Обработка на плочките

     Ако ще облицовате само малка площ от стената, в повечето случаи можете да на­правите така, че да използвате само цели плочки. При облицоването на цели стени обаче трудно ще избегнете употребата на части от плочката.

При разрязването на плочката много рядко могат да се използват и двете части. Затова най-напред проверете качеството на плочките. Отделете тези, чиито ръбове са се начукали при превоза, и изрежете от тях необходимите ви части. Ако по глазу­рата има фини пукнатини, плочката не е подходяща за обработка. Тя непременно ще се разчупи по продължение на пук­натините, а не там, където вие искате. Пукнатините са така фини, че почти не се виждат. Хванете плочката леко за единия ъгъл и я почукнете с твърд предмет. Ако звукът е ясен, плочката е здрава и може да се реже. Ако има пук­натини по глазурата, при чукане издава глух звук. Такива плочки не бива да се режат, те могат да се поставят евен­туално на някое по-закрито място. Ко­гато плочки с пукнатини се намокрят, пукнатините потъмняват и веднага проличават.

Разчертайте плочката върху глазурата, а не на обратната страна. Поставете я след това върху твърда основа, сложете отгоре линеал, триъгълник или линия и ги дръжте с лявата ръка здраво, защото върху глазурата те лесно се плъзгат. Най-добре е под линията да залепите анкерпласт.

Ако искате да режете с елмаз, трябва да направите сметка, че разрезът ще мине на около 4 мм. от линията. Елмазът или видиата се прекарват с натискане еднократ­но по глазурата. Не минавайте няколко пъти с елмаза по глазурата. Или линията ще се измести, или вие ще държите инструмента малко по-различно и няма да се получи чист ръб.

Сега хванете плочката здраво с две ръце и я разчупете. Можете да въз­приемете и метода на стъкларите. Поста­вете плочката на масата така, че отбеля­заното място да съвпадне с ръба на маса­та. С едната ръка притискайте плочката към масата, с другата отчупете частта, ка­то я натиснете надолу. Ако обаче трябва да отрежете тясна ивица, която не можете да хванете добре, тогава си по­могнете с клещи резачки. Но с тях не от­късвайте отделни парчета, а захванете частта на мястото на среза и я отчупете. Отделни парчета ще откъсвате само при съвсем малки ивици, когато не може да се чупи. Ако бисквитът не се е отчупил добре, може да се дообработи с клещите. По описаните начини се реже по права линия. Срезове под форма на дъга и отвори могат да се правят само чрез отчупване на парчета. Това е значително по-трудно, а и няма специални инстру­менти. Затова много по-просто е например да разположите дупките или фугите така, че отворите за контакти и др. да по­паднат там, където се пресичат две фуги. Тогава ще е достатъчно да отчупите съответните ъгли на четирите плочки, за да получите по най-прост начин желания отвор в облицовката.

Ако въпреки всичко искате да режете под форма на дъга или да направите отвор, набавете си колкото се може по-тесни клещи резачки. Сега започнете парче по парче, милиметър по милиметър да откъсвате от плочката, но не по отбеляза­ната линия. Най-напред трябва да махне­те всичкото "месо" и едва след това се до­стига до желаната линия. Неравности по повърхността на среза, които пречат, се отстраняват с клещите. Потопете най-напред плочката със среза във вода, а след това загладете ръба с точилен камък - само глазурата, не и бисквита, тъй като каолинът само ще запълни точилото.

Преди да започнете поставянето на плочките, би трябвало още веднъж да ги проверите и да ги сортирате по големина.

От две летви се прави кръст. Първата плочка се по­ставя на кръста и размерът я се отбелязва.

Ако се появи друг размер, той също се от­белязва. Всички плочки от един и същ размер се поставят на една купчина.

При поставянето на плочки започвайте отдолу с най-големите плочки, като пра­вите малки фуги. Нагоре плочките стават по-малки, а фугите по-големи. Обратното е невъзможно.

Старайте се, от време на време да помитате и да изхвърляте разпилените наоколо парчета. Останат ли по пода, мо­гат да причинят злополука. Ако колени­чите например върху такова парче, ще се нараните.

Както казахме в началото, с фугите между плочките се цели да се по­стигне и естетически ефект. Затова, преди да започнете същинската работа, трябва да си помислите как и къде да разполо­жите отделните фуги. Отнесете се се­риозно към тази подготвителна работа, защото чрез фугировката изпъква каче­ството на облицовката. И най-красивите плочки не помагат, когато фугите са раз­кривени.

Най-важното правило, което е необхо­димо да спазвате, е отвесните фуги да са абсолютно перпендикулярни на хоризон­талните. Ако това не се изпълни, фугите ще се изместят и в края на реда ще трябва да поставяте клинообразни плочки.

В разчленяването на облицовката по височината проблемите са по-малко, тъй като обикновено се работи с цели плочки и височината на облицовката може да се определи от тях. Ако обаче имате някакви ограничения по отношение на височината, с които да се съобразявате, а площта не може да се запълни с цели плочки, добре ще е редът, който няма да е от цели плочки, да е в долния край на облицовката. Един цокъл долу може добре да послужи за из­равняване. Височината му може да бъде от 100 до 150 мм.

Частите за тесните редове не бива да са по-малки от половин плочка. В случай че не разполагате с много плочки, можете да използвате и по-тесни ивици - до 50 мм. По-малките развалят ефекта. Те свиде­телстват за това, че плочкаджията не е по­мислил за разположението на фугите и е поставял плочките така, както му е хрум­нало в момента. За хоризонталното и вер­тикалното разчленяване на облицовката има златно правило: "Облицовката трябва да е симетрично разположена." При си­метричното разположение на плочките съществуват само две възможности. По средната ос на площта може да се намира фуга или редът на плочка, защото симетрично ще рече да се започне от средата и да се разпределя рав номерно в двете посоки. Нецелите плочки трябва да се поставят в края на реда.

Ако площта се пресича от прозорци, вра­та, издадена напред част или от други еле­менти, тогава тя трябва да се раздели вер­тикално, като се продължат ръбовете на отвора. Всяка една от така получените ча­сти се разчленява по описания начин. Мо­гат да се получат пресичания на линиите, при които трябва да се спазват следните правила:

Когато части от плочки се падат една до друга, размерът на едната може да се увеличи за сметка на другата.

- Ако се получи например една плочка от 130 мм и една от 100 мм, обединете ги в една цяла от 150 мм и една от 80 мм.

Части от плочки, които се падат една до друга, трябва да са еднакво големи. По то­зи начин в посочения пример биха се по­лучили две ивици от по 115 мм. Части от плочки, които ограничават някой отвор, трябва да са еднакво големи и в никакъв случай по-малки от половин плочка. При това често пъти трябва да се прави компромис и това правило да се раз­глежда във връзка със следващото.

Части от плочки, които са близо една до друга, трябва да са еднакво големи.

Понякога трябва да изберете на кое пра­вило да дадете преднина. Тогава е уме­стно да си направите скица или малък чер­теж. Не чертайте в мащаб, по-малък от 1: 10, иначе няма да можете визуално да пре­цените ефекта от ивиците. От чертежа ня­ма да можете да изчислите размера на не­делите плочки, тъй като при мащаб 1:10 не може да се включи тримилиметровата фуга. Налага се да правите изчисления.

Същевременно трябва да определите ъгловите фуги. Те са винаги само към ед­на стена. Така стена от 15 плочки може да има 14 или 16 фуги, т.е. една повече или по-малко.

Пример. Една стена е дълга 2,50 м, а ъгловите фуги не трябва да се включват -следователно една фуга по-малко от броя на плочките.

2500 мм: 153мм за плочка = 16,34 плоч­ки

От този резултат става ясно, че при 16 цели плочки се получават две крайни плочки от по 0,17 от плочката или общо 25,5 мм.Този вариант няма да възприемете, защото толкова тесни ивици трудно се из­работват чисто и защото с такова разпре­деление не се постига добър оптически ефект. Трябва да търсите ново решение!

15 плочки . 153 мм за плочка = 2295 мм -З мм /фуга/ = 2292 мм

2500 мм - 2292 = 208 мм за 2 нецели плочки с фуга

208 мм : 2= 104мм - 3 мм /фуга/ = 101 мм

По този начин двете части ще са по 100 мм.

Една стена е дълга 1,80 м. Ъгловите фу­ги трябва да се включат.

1800 мм: 153 мм за плочка ≥ 11,76 плоч­ки, следователно

10 цели и 2 ивици от 1,76 цели

10 плочки . 153 мм за плочка = 1530 мм + 3 мм /фуга/ = 1533 мм

1800 мм - 1533 мм = 267 мм

267 мм : 2 = 134 мм - 3 мм /фуга/ = 131 мм

И така двете нецели плочки ще са от по 130 мм.

Надявам се, че оттук нататък можете да изчислите всички останали случаи.

Някои плочкаджии са на мнение, че площите трябва да се оформят симетрич­но със средна по-тясна ивица. Въпрос на вкус! Трябва да си изработите собствено мнение по въпроса.

Когато някой ъгъл, т.е. краят на сте­ната, ще се закрие от шкаф или от тръбо­провод, там може естествено да се скрие това, което не е много за показване. В пър­вия пример, който изчислихме, бихте мо­гли да сложите 51-милиметровата плочка в закрития ъгъл, а след това 16 цели плочки

Предпочита се на стенна облицовка да се прави цокъл независимо от това, дали подът ще се застила с плочки или не. За цокъла е най-добре да се използва терако-тен материал, следователно оригинални цокълни плочки или теракотни подови плочки. Цокълът може да е 100 до 150 мм висок. Предпочитаната височина е 100 мм. Проверете дали размерите на плоч­ките за стена съвпадат с тези на цокъла. Ако съвпадат напълно, можете да рабо­тите със същото разположение на фугите, т. е. всяка вертикална фуга преминава без отстъп през стената и цокъла.

Много често теракотните плочки са мал­ко по-големи или по-малки от фаянсовите. Тогава вертикалните фуги не могат да преминават по една линия. В такъв слу­чай поставете цокъла с кръстосана фуга спрямо стената. Това означава вертикалните фуги на цокъла да опират в средата на плочките на стената. Следо­вателно ще са изместени с половин плоч­ка. Това естествено може да се направи и от чисто естетически съображения. Тук въпросите на естетическото оформление се решават в обратен ред на изпълнението. И така най-напред опре­делете разположението на фугите на сте­ната, а след това тези на цокъла и обратно - най-напред поставете плочките на цо­къла, а после тези на стената.

По   същия   начин   както   цокъла с кръстосана фуга може да поставите и по следния ред на облицовката на стената. Като предпоследен ред много често с кръстосана фуга се поставя и ивица от плочки 115 мм в друг цвят. Не бих ви препоръчал да облицовате така цялата площ - картината става прекалено раздвижена.

Освен посочените примери съществу­ват и други възможности красиво да офор­мите облицовката. При едноцветна обли­цовка можете да включите плочки от друг цвят, като ги поставите разхвърляно. Още по-добър ефект ще получите, ако използ­вате не цели, а половинки цветни плочки, поставени хоризонтално или вертикално. Ако разполагате с два цвята плочки, тогава отделните площи можете да оформите като "огледало". С тъмните ще направите рамка, която в зависимост от размера на стената може да е широка колкото една, две или три плочки. Свет­лите плочки ще поставите в квадратната или правоъгълната рамка. Правоъгълно "огледало", дългата страна на което е пос­тавена хоризонтално, удължава оптичес­ки стената - така помещението изглежда по-ниско. Обратният ефект се получава, ако "огледалото" бъде поставено верти­кално.

 

     Дадох ви някои идеи за оформянето на стените, които обаче съвсем не сте задължени да изпълните. В зависимост от собствения си вкус ще подберете цветове­те и ще подредите плочките. В случай че не можете да си представите ефекта от отделните комбинации, тогава ги начертайте и ги оцветете или извадете от стаята масата и столовете и наредете плочките на пода.

     

     Поставяне на плочки на стена

     Най-напред определете последовател­ността на работата в едно помещение. Ако трябва да се облицоват само стените, няма с какво толкова да се съобразявате За­почва се отдолу нагоре и обикновено плочките в един ред се поставят отляво надясно. Следователно, ако правите цо­къл, започвате от него.

Когато в едно помещение ще се поставят плочки на пода и на стените, подовата на­стилка се прави последна. Ако се работи в обратен ред, при поставянето на плочките на стената подът ще се цапа от падащия строителен разтвор и ще трябва често да се почиства. Тогава плочките неизбежно ще добият лек сивкав оттенък. Освен това постоянно ще стоите върху още прясна­та подова настилка и ще я натоварвате когато разтворът още не е напълно втвърден.

 

     Последователност на работата:

- един ред от подовата настилка, нами­ращ се до стената /същевременно той е и маркировка за подовата настилка/; върху него цокълът; - отгоре редовете на облицовката

Едва когато стените са фугирани и са готови, се поставят подовите плочки. Ако не искате да започнете с ред от подовата настилка, тогава поставете най-напред цокъла. Тъй като няма да можете да го на­правите на око, ще трябва на височината на бъдещата подова настилка да постави­те летва, върху която да стъпят плочките. Височината трябва така да се измери, че след отстраняване на летвата подовите плочки да могат да се пъхнат под цокъла. Може да се направи и "стъпало" от строителен разтвор. По-просто е и става бързо. Щом като плочките на цокъла се залепят, разтворът трябва да се отстрани. На този етап той вече не може да се из­ползва за друго и така се хаби ценен строи­телен материал.

     Поставяне на плочки със строителен разтвор

При под от камък или от друг подобен материал ще поставите цокъла, както вече казахме, направо върху пода като първи ред на облицовката. Старите сгради имат дървени подови настилки. При модерни­зиране на сградите много често се налага да се сваля мазилката. Ако первазът е до­бре запазен, ще играе роля на цокъл, ка­къвто всъщност и е бил. Сега особено важно е да не допускате зад перваза да се стича вода от разтвора или по-късно - от кондензиралата по облицовката влага. Там тя трудно ще изсъхне. Первазът и дюшемето ще започнат да гният или ще се завъди опасна къщна гъба. Нарежете си ивици от пластмасово или алуминиево фо­лио и с дисперсионно лепило ги залепете под ъгъл и върху зидарията, и върху гор­ния преден ръб на перваза.

Ако облицовката трябва да започне на известна височина от пода, за първия ред си осигурете временна основа, върху която да стъпи. За целта вземете една права лет­ва и я закрепете за стената със зидарски куки. Ако не разполагате с такива, можете да забиете в стената обикновени стомане­ни куки. Летвата трябва да е абсолютно хоризонтална - проверете я с нивелира, в противен случай фугите ще са раз­кривени и неравномерни.

Преди да поставите първите плочки, проверете още веднъж дали стената е отвесна. Ако в горния си край тя има отстъп назад, долу ще започнете с тънък пласт разтвор - най-малко 10 мм. В обратния случай ще започнете с максимално дебел -20 до 25 мм. Ако е имало по-големи раз­лики, те трябва да са вече изравнени с ма­зилката. По правило дебелината на ха­стара трябва да съответства на дебелина­та на мазилката - 15 до 20 мм.

Когато облицовката няма да стига до тавана, плочките от последния ред се сла­гат направо върху мазилката. Ако основата е изсъхнала вече, трябва от­ново да се навлажни. На обратната страна на плочката обикновено се задържат фини прашинки. Ако сложите разтнор и след то­ва наклоните плочката, той ще се плъзне

по нея, защото се е свързал само с праха, а не и с плочката. Затова потопете я за мал­ко във вода. Прахът ще се отмие, а бис­квитът ще се навлажни и няма да отнеме толкова бързо водата от разтвора.

Начин на работа:

Взимате плочката с лявата си ръка с глазурата към дланта. Държите здраво единия ръб с палеца, а срещуположния -със средния пръст. С дясната ръка вземете мистрията и нанесете разтвора на гърба на плочката. Нанесете най-напред по-дебел пласт. От средата на плочката отнемете малко от разтвора, а ръбовете оформете с мистрията под наклон. По този начин ле­сно ще можете да притиснете плочката към стената, а разтворът ще се разпредели равномерно под нея във всички посоки. Плочката бавно се изправя откъм палеца

нагоре и се притиска към стената. Ако с притискането с ръка не сте постигнали правилно положение на плочката, почу­кайте по нея леко с дървената дръжка на мистрията - не употребявайте обаче сила. В случай че на плочката има повече или по-малко разтвор, отколкото е необходимо, свалете я и нанесете отново разтвор. Това ще ви се случва често, защо­то тези умения трябва да се придобият. С къс нивелир ще проверите дали плочката е вертикална, хоризонтална и съосна.

Това беше лявата външна плочка на първия ред. Следващата, която ще поста­вите, е дясната външна. Внимание! Точ­но спазвайте определеното разстояние! Най-добре е да си направите измервателна летва, която да е колкото се може по-лека. На нея ще означите разстоянието между плочките, т.е. между фугите. Тогава ще можете да я използвате и като мярка за определяне на височината. Ако облицов­ката е по-широка от 4-5 плочки и не же­лаете да поставяте всяка плочка с помощ­та на нивелир, опънете между два забити в стената стоманени щифта канап, който да минава на около 1 мм пред горния ръб на плочките. По него ще можете да ориен­тирате междинните плочки.

Преди да започнете следващия ред, от­странете канапа и щифтовете. Ако зад

плочките има празнини, попълнете ги внимателно отгоре. Основно изискване за качествена работа е запълването на всич­ки празнини зад плочките. При следва­щите редове трябва да внимавате да спаз­вате и хоризонталните фуги.

Тъй като след притискането й плочката често се плъзга малко надолу, още преди да започнете лепенето, трябва да си издялате няколко клинчета, които временно да поставяте между плочките в хоризонтал­ните фуги. Наложи ли ви се да прекъснете работата за повече от час, из­мийте добре направената вече облицовка, ако не искате по-късно да имате много трудности и ядове с почистването.

Ако във фугите се е набил разтвор, трябва да го изстържете с клечка, тъй като след това тези фуги ще се запълват с друг разтвор.

При поставянето на закачалки, сапунерки и др. имайте предвид, че те са много по-дебели от обикновените плочки и сле­дователно се нуждаят от по-малко раз­твор за запълване на празнината зад тях. Такива специални части трябва не само да потопите във вода преди поста­вянето им, но и да ги оставите да по­стоят там няколко минути; в противен случай ще изсмучат всичката вода от малкото разтвор зад плочката. Спаз­вайте още едно важно правило. Вед­нъж поставена и подравнена, плочката не бива повече да се мърда, т. е. не бива допълнително да се почуква. Ако раз­творът вече се е втвърдил и вие по­мръднете плочката, тя ще се отдели от разтвора и повече няма да може да се свърже с него, ще падне.

   

     Залепване на плочки с лепило

    Вече са ви известни условията за залепване на плочки с лепило и най-общите под­готвителни работи. След като сте обмис­лили как ще разположите фугите и сте из­числили широчината на нецелите плочки, можете да очертаете фугите на стената. Ще си спестите работата с нивелир и канап. И без това не можете да по­влияете на вертикалността и съосността. Положението на плочките се определя от основата, защото, както вече знаете, с ле­пилото не можете да изравнявате - то слу­жи само за свързване.

Когато очертавате фугите на стената, работете много точно, защото залепената вече облицовка повече не можете да кори­гирате. Най-добре е всяка линия да на насяте с нивелир - хоризонтално и вертикално - за да се срещат винаги под прав ъгъл. Използвайки този метод, ще можете нагледно да прецените разположението на фугите, преди да сте залепили плочки­те.

В зависимост от състава на лепилото плочките трябва предварително да се обработят. Ако използвате универсално лепило "дуозан" или "хемизол"*,плочките трябва да са сухи. Преди да нанесете ле­пилото, почистете праха от долната стра­на на плочката.

Когато използвате дисперсионно лепи­ло, трябва в зависимост от консистенция-та му да проверите дали не е добре да по­топите плочката във вода.

Най-добре лепилото се нанася върху плочката с шпакла. Разпределяйте го колкото може по-равномерно с дебелина 1-2 мм. Ако не е нанесено равномерно, притискането няма да промени положението. Зад плочката ще останат кухини. И ако някога решите да пробиете дупка в стената, плочката ще се счупи и ще сте из­правени пред неприятната задача да пра­вите ремонт. В такива кухини се събира кондензна вода, чието въздействие вече описах.

Равномерно разпределяне на лепилото ще постигнете, като вземете парче стар, фин трион, дълго около 20 см, и със зигза­гообразни движения го прекарате със зъ­бите надолу по лепилото. Излишното ле­пило ще се смъкне. Ако лепи­лото не се втвърдява много бързо, можете да подготвите до 10 плочки по този начин и да ги наредите на масата с глазурата надолу. Така след това ще можете без пре­късване да ги налепите. При залепването притиснете плочката към основата, раз­мърдайте я малко в различни посоки и я изравнете по начертаните линии, по нивелира или по канапа. Не се страхувайте -плочката няма да падне. Може да се случи "да заплува", т.е. да се смъкне малко на­долу. За разлика от поставянето със строителен разтвор тук можете да проме­няте положението на плочката, докато продължава да се движи.

И при тази работа не е зле да поставяте дървени клинчета в хоризонталните фуги, за да стабилизирате положението на плочката, докато се втвърди лепилото. Не използвайте кибритени клечки, защото с тях не можете да повлияете на широчина­та на фугата. С клин фугата става толкова по-голяма, колкото по-дълбоко забивате клина в нея.

Дръжте под ръка някакъв парцал, за да отстранявате лепилото от глазурата, а и за да почиствате пръстите си. Когато лепи­лото се втвърди, това става трудно. Ин­струментите си също трябва постоянно да почиствате особено преди прекъсване на работа.

Не фугирайте облицовката в деня, в кой­то сте я правили, за да може през отворе­ните фуги лепилото да изсъхне добре.